Своге е град в Западна България, намира се в Софийска

Своге - където три планини се срещат

Своге е град в Западна България, среща се в Софийска област и е административен център на Община Своге, най-голямата по повърхност в България. Своге е ситуиран в Искърското дефиле при устието на река Искрецка (Искрец). На това място се събират границите на три планини: Мала планина, Голема планина и Понор. Едно от догатките за произхода на името на града е, че то произлиза от славянските думи " свод ", " свождам ", заради географското му състояние - като свод, където се събират р. Искър и р. Искрецка, а оттова свод, своде и настоящето Своге.

Град Своге има богата многовековна история. Първите заселници в този регион, за които има някакви доказателства, са траките от племето Трибали. Данните от открити артефакти, удостоверяват до известна степен изказванията, за съществуването на тракийско населено място в региона и то не едно а няколко, както и връзките на региона с други региони, даже и с гръцкия свят (от монетните находки). В тази връзка би трябвало да се спомене откритата монета на речния господ Истър, която е неповторима сама по себе си, и може би единствена в България. В намиращите се в общината остатъци от тракийски укрепления, би трябвало да спомене крепостта " Метериза ", намиращо се до село Заселе, не са за подценяване и трите тракийски могили, които през днешния ден са разрушени.

Седем боляри основали седем селища до манастира „ Седемте престола “

В региона на общината се счита, че е станала борбата сред трибалите и Филип II, бащата на Александър Македонски, в която той претърпява цялостен погром, едвам се избавя, и даже губи едното си око. По време на римската ера наоколо до Своге, въпреки и не основен, е минавал един от пътищата свързвали северните елементи на днешна България и егейското крайбрежие. Изграденото от римлянито било одобрено и разширено от техните наследници-византийците. В подножието на връх Грохотен над Своге са открити монети от късноримския и ранновизантийския интервал (IV-V в.). Открити са и 13 укрепления, издигнати или поправени през същия интервал, изключително при царуването на Юстиниан I Велики (527-565 г.), като са имали за цел да стопират нашествията на варварите.

Земите към днешния Своге са включени в рамките на Първата Българска страна при започване на ІХ век, когато войските на хан Крум минават отсам, с цел да завладяват значимият стратегически център Средец. Съществуват митове, които описват, че войските на хана са разрушили отряди от византийската армия на императора Никифор І Геник в региона на село Губислав, от където и селото носи названието си.

За съществуването на населено място в района на града по време на Втората българска страна и за съществуването на нравствен живот, припомня Свогевския манастир " Св. Петка ", за който се допуска, че е учреден през XII-XIV в. От същия интервал са и околните манастири: Желенският " Св. Кирик ", Искрецкият " Успение Богородично " и манастирът " Св. Спас " край с. Брезе. След рухването на България под османска власт, популацията в региона се усилва доста. Това е обусловено от устрема на българите да се отдалечат от турските административни центрове. Първи сведения за селището научаваме от турски документ (кадийски дефтери), от 1683 година под името " Сводие ". В по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви, строени през ХVI-ХVІI в., такива са средновековните църкви в с. Меча поляна (дн. махала на Добърчин), с. Добравица, с. Миланово, с. Реброво и други През годините на тъмното турско иго гордите балканджии от Своге не прекланяли глава пред завоевателите, националната памет е съхранила митове за хайдутите - бранители на народа, най-известни от които са поп Мартин и Вълчан челник. През 1871 година от тук минава Апостола на свободата - Васил Левски със задача да основе революционен комитет, само че до крайната цел по този начин и не се доближава.

Църквата „ Св. Св. Петър и Павел “ край село Беренде – живата старост

Освобождението на България заварва Свогенският регион относително изостанал в икономическо отношение. Основното занятие на популацията е било примитивното земеделие, отглеждане на животни и дърводобив. С прокарването на жп линията София - Роман в края на ХІХ век, настава поврат в развиването на селището, Своге става гара и към нея се образува събран вид населено място, което преди този момент е било разпокъсано. До 1900 година административен център на този регион е село Искрец, само че последователно в подобен се трансформира Своге, заради по-добрите си стопански и стратегически позиции. Наред с икономическия си напредък, Своге израства и в културно-просветната сфера - учредено е учебно заведение, а през 1907 година е основано читалище " Градище ". Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища.

През 1921 година е учредена фабриката за захарни и шоколадови произведения с 200 души служащи. Процъфтява дребното занаятчийство. Голяма част от популацията намира прехранване в железниците. В региона са открити доста учебни заведения и читалища. В натурален административен, стопански и културен център се трансформира град Своге, който е общински център и през днешния ден.